Стефан Пройнов: Крумовите закони са предполагаеми български закони от IX век, въведени от владетеля Крум. Изразът се използва и в значението на строги и сурови закони. Крумовите закони са правен кодекс, които според византийската енциклопедия „Свидас“ от Х в, са установени в Първата българска държава от живелия век по-рано владетел Крум.
В съвременната историография е спорно дали тези закони наистина са съществували и какво точно са гласели. Според легендата, описана в „Свидас“, Крум разпитвал аварски военнопленници какво довело до разпадането и унищожението на тяхната държава и създал своите закони въз основа на техните отговори. Благодарение на лексикона „Свидас” от 10 в. и Теофан Изповедник черпим информация и за една от най-важните реформи на Крум – установяването на общо законодателство за всички негови поданици.
Крумовите закони били насочени към създаване на строги норми в българското общество за защита на частната собственост, предпазване от разоряване на обеднялото население, против клеветниците, лъжесвидетелите, лъжците, крадците и техните съучастници. Новото законодателство е доказателство за настъпилите промени в социалната структура на обществото. Казвам се Стефан Пройнов и днес реших да застана и да погледна онзи народ за който се борихме за промяна и по протести и в социалните мрежи как ли не да погледна в очите онези наследници на Крум.
Дали са закони или е просто кодекс за поведение това оставям на историците да кажат.
– Ако някой обвини и набеди някого, той предварително да се не слуша, но вързан да се разпита. И ако се намери, че е лъгал и клеветил да се убие.
– Нито се допуща да се дава на крадящия храна. Ако някой се осмели на това, да се конфискува имотът му, а на крадеца да се строшат краката.
– А лозята да се изкоренят заповяда.
– И на всеки просещ да се не дава просто безразборно, а според потребата, за да не би същия пак да проси.
И който пък върши това, да се конфискува имотът му.
Днес застанах в центъра на десетият град в количка за инвалиди какъвто съм и аз с табла за храна и никой ми не даде и троха и никой не пусна и стотинка. Такива са хората днес – бедни и оскотели и гледаш ги здрави са, силни са, а в душите осакатели. Безчувствени погледи пронизваха сърцето ми и само един човек ме заговори.
Застанах пред входа на Национална Агенция за Приходите и там под чардака на държавата излизаха да пушат държавните служители и с гръб към мен, отвръщайки поглед студен. И Крум да се върне със сурови правила и закони пак няма да се оправим! Загубили сме светлината в сърцата и душите си, бездуховността е позволила на мрака да погълне душите ни, а с тях и съдбите ни. Бог е любов и светлина, но всички ние потъваме бавно, но сигурно.
Това не е урок по История, няма го и в учебниците по археология, това е заровено в душата на всеки един от нас стига обаче да сте силни да живеете с него, това е човещината, която ни е съхранила като народ и култура за съжаление обаче Българинът реагира само когато има интерес или облага, или когато може да загуби някой своя привилегия или казано на прост език „само когато държавата му бръкне в джоба“.
Там на площада я нямаше държавата не я видях, не видях и народа, онзи Крумовият, вече го няма отишъл си е, а с него и надеждата за справедлива и силна социална държава. Не ме боли да пресегна ръка, боли ме когато отсреща не виждам душа!
Виж още: proynov
