Малките деца в детската градина се възпитават в робска дисциплина към спазването на правилата и нормите.
Дисциплината и самодисциплината е важна, но важно е и общуването на децата, а те са социални същества попаднали в невидима клетка като те трябва да спазват отстояние помежду си, да бъдат с маски и да използват стерилни препарати. Лека по-лека те се научават да се дистанцират от другите загубвайки допирът, прегръдката, целувката, загубвайки естествените спонтанни реакции на езика на тялото. Това детство ли е или дресура в роботика?
Възпитават се в робство, това е от малки се учат на отчуждаване после смартфоните ще продължат анти социалните им контакти. В какъв свят живеем само, за какъв подготвят нашите деца? На времето децата играеха в калните локви и организмите им изграждаха имунитет срещу всякакви бактерии и вируси, на времето децата се бореха и тичаха ръка за ръка, а днес от малки им промиват мозъка, от малки ги дресират в робство и антисоциалност и когато се приберат децата у дома какво – няма да ви прегърнат, няма да ви целунат, няма дори да се доближат до Вас, защото учителката каза така?
А кой казва на учителката? Кой е този, който налага социални норми и правила, кой? Кой налага стандартите и моралът на обществото, кой, ние хората или там някакви хора, който коват бъдещето на децата и нас самите?
Казват: „Птиците, родени в клетка, мислят, че летенето е болест.“ – Алехандро Ходоровски (същото е и при хората). Кой постави невидимите окови на децата ни и защо позволяваме такова грубо манипулиране на нашите деца?
Нашето бездушие в момента ще се завърне като бумеранг пак при нас, но през децата ни и тогава ще разберем колко сме сбъркали днес, но уви няма да има кой да пролее сълза дори, защото невидимите окови са оковали човешкото в човека.
